Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2011 01:31 - Гняв и Емоции
Автор: whispers88 Категория: Други   
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове:
2



Според учените  не съществува единно виждане относно ролята, която
играят емоциите в живота на човека.В същото време, наученото чрез
преживяванията в личностен и в социален аспект се приема за по-важно от
самото натрупване на информация.Автори като Липер и Маурер цитирани
от Изард определят емоциите като незаменими фактори в изменение на
поведението.Обаче други учени свързват произхода на емоциите с мотивацията.Други организми се доближават до желаното или избягват
опасността.В този смисъл неблагоприятните условия на средата:
глад,жажда,сексуално влечение и др.
Пробуждат емоции,а това съчетание е едно ефективно взаимодействие.
Гневът е емоция, която се е развила у човека в продължение на цялата еволюция. Ние изпитваме гняв винаги, когато някой друг се опитва да наруши нашата физическа или психическа територия, когато не зачита личноста ни, някой може да се опита да ни въвлече в интриги за своя полза, понякога някой се опитва да ни вмени чувство за вина. Или има такива, които просто не ни харесват и всячески се стараят да попречат на нашата работа или личен живот. Тези или други ситуации ни карат да изпитваме гняв. Без тази реакция можем да бъдем мачкани и накрая унищожени.Реакцията е проява на смелост и е нужна за нашето оцеляване.
Има различни хора с най различни реакции на гняв. Като основни - това са : изразяване и потискане. Ще започна с потискатето, защото твоята не е от тях . Има хора, които потискат гнева си поради ред причини.Но натрупания и неизразен по никакъв начин гняв е причина за много душевни терзания и негативни емоции от всякакъ характер, които могат да се соматизират в различни болести.
Например: някои те дразни с нещо, но ти вместо да му го кажеш - си замълчиш. Така не му даваш имформация какво може да си позволи. Когато няма реакция той ще го направи пак многократно. Ако ти всеки път си мълчиш, гневът ще те разяжда отвътре, човекът ще ти става все по-неприятен и ако такъв натрупан гняв се изрази, то може да помете всичко. Ако никога не се изрази, човек си мисли за себе си неприятни неща. "Ето пак прави така, значи не ме зачита!" Искам да кажа обобщено - никой не може да знае какво усеща другия, без да е осведомен за това.Гневът е емоция, която се е развила у човека в продължение на цялата еволюция. Ние изпитваме гняв винаги, когато някой друг се опитва да наруши нашата физическа или психическа територия, когато не зачита личноста ни, някой може да се опита да ни въвлече в интриги за своя полза, понякога някой се опитва да ни вмени чувство за вина. Или има такива, които просто не ни харесват и всячески се стараят да попречат на нашата работа или личен живот. Тези или други ситуации ни карат да изпитваме гняв. Без тази реакция можем да бъдем мачкани и накрая унищожени.Реакцията е проява на смелост и е нужна за нашето оцеляване.
Има различни хора с най различни реакции на гняв. Като основни - това са : изразяване и потискане. Ще започна с потискатето, защото твоята не е от тях . Има хора, които потискат гнева си поради ред причини.Но натрупания и неизразен по никакъв начин гняв е причина за много душевни терзания и негативни емоции от всякакъ характер, които могат да се соматизират в различни болести.
Другата реакция е изразяването. Аз лично съм за нея. И аз изразявам гнева си винаги. Наистина е много трудно да уцелиш точно колко да се разядосаш. Помисли си и ще видиш че понякога просто" не ти е ден" - тоест нищо не е както трябва, натрупват се повече дразнители и най накрая "чашата прелява". Или друг случай - казваш на човек веднъж - никаква реакция. Втория път се държи по същия начин. Казваш втори и трети - пак същото - той изобщо не те слуша. И най- накрая ти прекипява и помиташ всичко с крясъци. Повярвай - на всеки, включително и на мен ми се е случвало.Има и трети вариант - просто някой не те харесва, без никаква причина и прави всичко, за да те ядоса. Жалко е, но се срещат и такива хора. .  Гневът представлява недобре овладяна и концентрирана енергия.Най-успешното средство за борба с него винаги е била мисълта,т.е тя именно придава насоченост на тази енергия.Не е лошо от време на време да се гневи човек,но лошо е той да бъде обсебен от него.Гневът трябва да се експлоатира.Важен фактор за появата на емоциите в хода на еволюцията
е взаимната привързаност на детето и майката.Зависимостта на детето от
майката до голяма степен определя удовлетворяването на неговите първични потребности от храна,топлина,защита и от опасности.И проявата на емоции са свързани с тях позитивни или негативни.Емоционалната
експресия в социалната комуникация е водеща,а проявата на емоции е един от признаците на човечност.Това възниква под силно влияние на събития,предизвикващи промени в състоянието на организма или в неговите взаимоотношения със заобикалящата среда.По-този начин организма се подготвя за справяна с реалността.Основните компноненти на самия
емоционален процес се определя като емоционална възбуда;обуславя мобилизационните промени в организма.Значението на събитието за
субекта като позитивно или негативно.Самото съдържание на емоцията променя реакциите или формите на поведението.Паденията, както и възходите, придават вкус на живота, но помежду им трябва да има равновесие. Става дума за отношението между позитивните и негативни емоции, които предопределят усещането за благополучие.Проблемът не е в това, че за да бъдат щастливи хората трябва да избягват неприятните усещания, а по-скоро, че необузданите емоции не  бива да успяват да изместят незабелязано всички приятни усещания.Контролът над емоциите изисква непрестанно внимание: до голяма степен онова, с което се занимаваме- и особено в свободното си време – е опит да овладеем настроенията си. Всичко – от книгата, която четем или предаването, което гледаме по телевизията, от заниманията и средата, които избираме, може да се превърне в начин, които да ни кара да се чувстваме по-добре.Структурата на мозъка говори, че ние твърде често разполагаме със слаб контрол, или изобщо  сме лишени от всякакъв контрол върху миговете, когато ни завладяват емоциите, както и върху избора на тип емоции.
Способността да намираме утеха е основно житейско умение. Eмоционално здравите деца се научават да се успокояват като се отнасят към себе си така както са се отнасяли и хората, които са се грижили за тях, а това ги прави устойчиви към прищявките на емоционалния мозък. Но все пак можем да разчитаме на известна власт върху продължителността на отделната емоция. Става дума не за смяната на тъга с тревога или гняв. Обикновено с времето и с малко търпение подобни настроения отминават.
Когато емоциите са с голяма интензивност и надхвърлят една адекватна точка, те преливат в изтощителни крайности – хронично безпокойство, неконтролируем гняв и депресия. А в най-острите и упорити варианти тяхното отстраняване не рядко изисква медикаментозно лечение и психотерапия.Не всеки е склонен да приеме тезата, че трябва да се противопоставяме на лошите настроения. Около 5 процента от хората никога не са се опитвали да ги променят, понеже според тях всички емоции са “естествени” и следва да се изживяват такива, каквито ни се явяват, независимо колко са обезкуражаващи. Има и хора, които редовно се потапят в неприятните усещания от прагматични съображения – социалните работници възпитават у себе си нетърпимост към несправедливостта, за да съумеят по-ефикасно да й се противопоставят, а един млад мъж разказва, че сам възбужда гняв у себе си, за да помогне на своя малък брат да се справи с тормоза на съучениците си. А има и хора превърнали се в наистина позитивно настроени в манипулацията на собствените си настроения.
Емоционалната възбуда е свързана с повишаване възбудимостта централната нервна система.Изразява се с активация;висока степен,водеща до гняв,страх и радост със запазени ориентация и самоконтрол, до крайна
възбуда -паника,ужас,ярост,екстаз,силно отчаяние.С ориентация и самоконтрол,граничещи с нула.Тоест понижената активност се изразява с
влошаване на ориентацията,трудно припомняне,апатия,намаляване на зрителното поле и слуха,удължаване времето на реакция и др.
Поведенческата възбуда невинаги кореспондира с активацията и емоционалната възбуда.Така нарастналата възбуда може да се отрази по-някакъв начин на самото поведение.Засилване на подвижност,но може човек външно да изглежда напълно равнодушен,неподвижден, като същевременно вътрешно работи асоциативната дейност под така наречените стенични водещи до нарастване на активността и астенични не подбуждат към действия емоции.Емоционалната възбуда често може да
придобие вид на емоционално напрежение състояние на повишена степен на активация и емоционална възбуда,но блокирано в експресивно-изпълнителна фаза.Това е фаза на действието у човека , но недостигането до пълен резултат.Например : страх,но се изключва бягството,гняв,но е
напълно възможно изразяването;копнеж,но там се блокира реализирането и така настъпва емоционалното напрежение.Може да се появят и възникване на отрицателни емоции.Като главна характеристика на самите емоционални явления се определят удоволствието и неудоволствонегативните емоции.За тях е по-характерно не само дезорганизацията на регулативните процеси,но и тяхната организация тоест негативното емоционална състояние прекъсва дейности, като бягство,атака или отхвърляне на негативния фактор.Тази двойствена природа на емоциите с отрицателен знак води до познат в науката парадокс упорито задържане на негативни емоционални състояния като скръб,претенция,гняв,тъга и тяхното самоиндуциране, което носи приятно преживяване.Гневът е модификация на страстта, защото когато желанията му останат неизпълнени, човек се разгневява. Тогава умът се обърква, паметта и разбирането се губят и нещата се говорят и вършат без осъзнаване или контрол.Гневът наврежда много на собственото и на чуждите физически и емоционални тела. Един пристъп на гняв разклаща цялата нервна система.Гневът е грешка само когато произтича от егоистични или дребнави мотиви.Ако гневът стане навик, е много трудно да го контролираме.Това е далеч по-лесно, когато той е още само вълничка в подсъзнанието.Човек трябва внимателно да наблюдава ума си за всеки признак на раздразнение - тогава контролирането му няма да е проблем. Честото раздразнение по повод дребни неща е признак на духовна слабост. То може да се преодолее чрез внимателно развитие на неговото положително съответствие - търпението.Страхът се изявява по много начини: страх от смъртта, от заболявания, от самота, от компания. Овладявайки ума, въображението прави много поразии и човек става жертва на различен страх. Но дори при преследване човек трябва да отстоява убежденията си. Само тогава той може да се развива. Страхът може да бъде преодолян чрез самоизследване, отдаденост на висша кауза и развитие на противоположното качество - смелост. Положителното винаги побеждава отрицателното, така че смелостта винаги побеждава плахостта. Липсата на вяра е обезсърчаваща и е опасна пречка по пътя на личното развитие. Чрез убеденост, непоклатима вяра, основаваща се на разсъждения и разбиране, че от време на време се появяват трудности, то трябва да бъде изкоренено без възможност да се възстанови. Винаги трябва да се помни, че това са само предизвикателства, които заздравяват практиката.Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът.
Емоциите са в неделимо единство с чувствата.Те са цялостен психичен процес с външен израз във вид на физиологични реакции това са
промени в дишането,в сърдечната дейност,сетивните органи,в нервната система.Емоциите и чувствата се определят като пасивно-активен процес,
при който, от една страна, характерът им зависи от външните въздействия и вътрешното състояние на организма,а от друга-те винаги подготвят човека към активност.Чувствата са по-устойчиви преживявания с изразена предметна насоченост.Те са конкретни и разкриват личността с нейните пристрастия, позиции и желания.Чувствата се формират и протичат на основата на емоциите, като не се наблюдава рязка граница между емоции и чувства у човека.Чувствата могат да бъдат различни.Чувство за добро,красиво и истина.Преживяната емоция не оказва равностойно влияние върху количеството на фантазните построения, но и успоредно с това – тяхното съдържание има нееднаква насоченост.
Изменение в съдържанието на въображението се наблюдава и когато човек изпадне във фрустрираща ситуация (при която индивида разбира, че пред него стои бариера и му пречи да достигне желаната цел).
Човек, създавайки образи с агресивни елементи, несъзнателно получава някакво удовлетворение, което съдейства за възвръщане на неговото емоционално равновесие. Емоциите имат свойството да тласкат човека към активност, обект на която са външните реакции. Емоцията насочва поведението към обладаване на един предмет или към избягване на срещата с него, но също така и осъществяват и корекции в динамиката на поведението – дали личността да усили, отслаби или блокира поведенческата си активност. Любовта – е единственото чувство, което подбужда човека да прояви грижа, близост, доверие към другия. Тя бива два вида – собственическа ( ако другия носи щастие и удовлетворение, но не се зачитат интересите, желанията му и дали той иска любовта само на една личност) и безкористна ( човека се обича такъв какъвто е). Независимо от вида – любовта подбужда към развитие и установяване на положителни връзки, както и към обединяване срещу общия агресор, готовност за защита на другия.Разделящи емоции – подбуждат към проява на конкуренция, антипатия, съперничество. Другия се възприема като опасен обект.
Контрастна интерпретация – когато доминират дизюнктивните емоции, поведението на дадена личност се възприема невярно и дори положителните й страни се интерпретират като отрицателни.Характеристиката на готовността за действие зависи от формата на преживяване на емоцията :настроение, афект стрес и т.н. Емоциите влияят върху взаимодействието на човек с другите хора по два начина – а)като улесняват или препятстват контактите с тях б)като обуславят съдържанието на тези контакти. Могат да се проявят както съвместно така и относително самостоятелно. Готовност за взаимодействие се поражда, когато личността открие, че другия има аналогична Аз-концепция. Успоредно с това човек има неосъзната готовност за по-чести взаимодействия с млади и външно привлекателни хора. Емо обаче могат да препятстват контактите с други личности – отрицателен опит в съвместна дейност с хора може да породи нежелание за общуване.
Доказано е, че преживяваната симпатия, съжаление, съчувствие оказват влияние върху вземане на решение. Влияние на емо се открива и в готовността за награждаване и наказване на хората.
Емо създават готовност за определено взаимодействие с хората. Тази готовност зависи от природата на емо, от тяхната интензивност и продължителност. Емо влияят по-слабо върху готовността за поведение, когато междуличностната ситуация е спокойна и рутинна. Тогава интелектът доминира над емоциите.Гневът е ежедневен.Често преживяването на гняв разстройва нормалния ритъм на живот и добрите отношения в семейството и извън него....Често се случва в изблик на гняв да изречеш неща, които не мислиш в действителност и да нараниш хора, които обичаш...
"Да се гневиш значи да отмъщаваш на себе си за грешките на другите"-А.Поун






Тагове:   мисли,   гняв,   емоции,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: whispers88
Категория: Хоби
Прочетен: 51207
Постинги: 70
Коментари: 41
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031